Амазония - Пречистването


  
Самата дума Амазония извиква толкова асоциации и образи, свързани с легендите, книгите и филмите, които сме поели, че попадайки на място, човек започва да се щипе. 
Наистина ли съм там?

Трудно е човек да проумее мащабите на приридните дадености тук:
Колумбийската част на Амазония обхваща около 650 000 кв.км. или около 1/3 от територията на страната. Това огромно пространство е по-голямо от Германия. 
1/3 от всички животински видове на Земята се срещат в Амазония! За 2 хектара площ е възможно да има повече от 500 дървесни видове. В сравнение, една гора на средна височина (като в България) може да има само 3-4. Установено е, че всеки вид голямо дърво в Амазония поддържа живота на средно 400 различни животински вида!

Столицата на департамента Амазонас е Летисия. Сравнително голям град със собствено летище на брега на Амазонка. Единствения начин да стигнеш дотам е със самолет или лодка от Перу или Бразилия. С отварянето на вратата на самолета веднага ме зашлеви топла и влажна вълна и след 4 минути бях вир-вода. Летисия е слята с бразилския град Табатинга и спокойно може да отидете на пазар в бразилската част и да се върнете до вечерта.

Амазонка официално е втората по дължина, но според мнозина (а и доказано след няколко експедиции в последните 15 години) вече първа по дължина река на Земята, тя е и най-пълноводната - носи 1/5 от сладката вода на нашата планета!
Влива в Атлантика толкова вода, колкото следващите 7 реки в тази листа, взети заедно или с други думи изсипва в океана толкова вода за 1 ден, колкото Темза за 1 година!
На места дълбочината й достига 100 метра, а ширината – 10 километра!

Великата река влачеше огромни дървета, изглеждаше сърдита и буйна, валеше сериозно, но това ни най-малко не притесняваше местните.






От малкия пристан срещу 30 000 COP (около 30 лв.) хванах обществения транспорт – бърза моторна лодка, която обикаля селцата и градчетата в колумбийската част от Амазонка.


В лодката се запознах с Алекс – американка, която се занимаваше с танци и имаше среща с местен майстор-танцьор. Той пък от своя страна участва в проект със сдружението wapapura.org и точно тази седмица щеше да снимат и записват жива музика дълбоко в джунглата заедно с местни и джаз музиканти от Богота. Много ми се искаше да попадна при тях, но нямаше място в колибата, където са спали, а и като ги видях след седмица, приличаха повече на изтерзани войници, отколкото на културно-балансирани музиканти и оператори. Явно джунглата беше взела своето.

След 2 часа бях на 80 км нагоре по течението и се разтоварих в Пуерто Нариньо. Тук щеше да прекарам цялата седмица. Другият ми план беше да взема бавна лодка нагоре по течението, да стига до Икитос (Перу) и оттам пак обратно за общо 6 дни, но правилно съобразих, че няма да видя кой знае колко ако постоянно съм в лодката и с още 100 човека.




главната улица в Пуерто Нариньо

Пуерто Нариньо може да бъде пример за устойчив начин на живот, съобразен с природата. Тук няма асфалтирани улици, забранени са всякакви моторни превозни средства в самото градче, дъждовната вода се използва за пиене, миене и къпане. Електричеството идва от генератор, който работи само до полунощ. Идеалното място да усетиш Амазония.



Мнозинството хора са от племенните групи Тикуна, Ягуа и Кокома (Ticuna, Yagua, Cocoma), всяка от които има собствен език, музика, обичаи и дори дрехи.






Пообиколих градчето и това, по което си прилича с останалите малки местенца е централното място на футбола в социалния живот на хората – и младо и старо се купчи около игрището всяка вечер и там се мъдрят всички важни и не чак толкова важни житейски теми. Освен това, когато реката прелее, използват същото игрище за водна топка. 
Усетих невероятните звуци на джунглата, невероятния плод копуасу (copuasu), който опитах на сок – слагам го на 1-во място заедно с мангото.
Установих се в едно малко ранчо-хостел (Cabanas del Friar), намиращо се на хълмче близо до реката и си взех самосоятелно бунгалце за 15 000 COP/вечер (около 15 лв.). Тук определено е  добре да имаш покрив над главата си и по възможност да се покриеш с мрежа за комари нощем. Мястото е уникално – изгледа към реката, собствена колония от огромни цветни папагали, няколко котки, кучета и различни видове маймуни. 






Последните ме налазиха скоропостижно и пак имаше хапане и дърпане. Като добавим и свраките, орлите и пълчищата жужащи насекоми, мястото за мен се превърна в мини-зоопарк и то там, където живеех.











Първите два дни си платих за гид, който ми показа най-интересните места наоколо – точния ареал на сладководните речни делфини, най-запазените племена и малки селца, всичко което знаеше за джунглата – растенията и животните, за историята и културата на хората тук и т.н. Според мен когато имаш толкова малко време и искаш все пак да разбереш къде си отишъл, да се докоснеш до мястото, местния гид е задължителен. А и цената не беше лоша (40 лв. на ден).

....

   На втория ден си наех лодка, сложих и галон бензин и потеглих към езерото Тарапото (Tarapoto). Още в първите минути имахме страшен късмет да срещнем малките речни сиви делфини и разбира се най-почитаното и мистично животно наоколо – големия розов делфин на Амазонка (boto). Тези приказни същества спазват дистанция, защото тук се размножават и се страхуват от хората. Затова не е лесно да бъдат заснето отблизо.

Езерото Тарапото е на 3-4 км от Пуерто Нариньо и е изключително важно за местната флора, фауна и за хората. 

 най-голямото водно растение в света - Виктория Регия



 сивите сладководни делфини


смесването на agua blanca (бялата вода на р. Амазонка) и agua oscura (тъмната вода на притоците и почвата от джунглата)




Отидохме при малка комуна от около 11 семейства  или кланове на племето Тикуна, живеещи на брега на езерото. 



Всички бяха с почернени крайници и лица – визия, изходяща от сока на местен плод. Целта – защита от слънцето и бактериите. 



Освен това всичко живо беше замаяно достатъчно след тридневна фиеста, ознаменуваща преминаването на две местни девойчета от статус мома в статус жена. 





Тук е моментът да обясня точно за какво става дума.
На младите момичета на около 13-15 годишна възраст се дава право да изберат по традиционен или нетрадиционен начин да станат жени (т.е. годни да раждат). Повечето избират традиционния начин, който се състои в следното: затварят момичето в някаква къщурка за 2 (!!) години, без да излиза, дават й храна и вода и може да комуникира през стените. Точно след 2 години я изкарват със завързани очи, надрусват я с аяхуаска и я напиват до крайност (не трябва да помни нищо) и заедно цялото село празнува 3 дни и нощи.

Малко информация за аяхуаска:
Инките я наричали "лоза на душата" или "камшик на мъртвите". Аяхуаска е наречено вълшебното питие, което било използвано за ритуали от обитателите по течението на Амазонка. Понятието Аяхуаска произлиза от езика Quechua и означава нещо като "лиана на духа". От стръкове, листа и корени на лианата banisteriopsis caapi се прави горчива на вкус напитка, която е позната и с имената Caapн, Natema, Dapa и др.
Аяхуаска е главната съставка, благодарение на която шаманите достигат по-висши светове, свързват се с мъртви хора и т.н. Ритуалът е прастар религиозен феномен като по време на транс-състоянието душата напуска тялото, за да се издигне или нагоре към небето или да потъне надолу в земята.
 
За много племена, живеещи в джунглата на Амазонка, Аяхуаска е основата на религията им.



На опиянението се гледа като на връщане обратно към началото на всичко и хората вярват, че в този момент срещат боговете на племето си или виждат сътворението на хората, животинския свят или казано с една дума, на 'универсума'. 
Толкова индивидуални, колкото самите преживявания от Аяхуаска, са и видовете приготвяне и действия. Най-често се варят части от лианата. Някои племена пък дъвчат растението или го смачкват със студена вода. Действието върху хората зависи от една страна от
banisteriopsis-лианата, от друга- от допълнително прибавените растения, които сами по себе си също действат халюциногенно (пример: datura suaveolens или datura candida). Не са много познати действията от подобни комбинации. Ясно е обаче, че всеки ‘curandero’ (шаман) има своята специална рецепта, която предава по принцип само на своя последовател, най-често това е най-големия син. 
Типични състояния след консумация са леко замайване и весело настроение. Аяхуаска може да предизвика и екстремно силни визии и халюцинации, които при местните са обикновено приятни, положителни, докато при белите води често до състояния на страх и ужас.

Тикуна ми обясниха, че най-честото предназначение на аяхуаската е пречистването – физическо и ментално. Аз попаднах при тях точно след третия ден на споменатата фиеста. Всички пиеха ферментирал кисел сок от юка и познатата ракия от тръстика (чиринчи). 

 юка


Не спираха да тупат на малки барабанчета и дори ме накараха да се включа с тях и попяхме местна песен за езерото Тарапото:

La Comunidad Santa Clara de Tarapoto

Lago Tarapoto el lago de las pirañas

Aqui llegan gente de diferentes 
paises al lago Tarapoto,
Porque aqui hay muchas 
pirañas y delfines.

Le gusta mucho la gente 
que dice asi el lago Tarapoto.


(Artista: Angel Gomez Castillo)

Превод:  
Тук идват хора от различни страни,
на езерото Тарапото.
Защото има много пирани и делфини...










След обяда направих така мечтаната баня – водата в реката е много топла, но ако се гмурнеш на повече от 2 метра става доста студена. 



Последва нова среща с делфините – страхотно е да усетиш присъствието на такива същества, въпреки множеството моторни лодки и всякакви гадове, бучащи наоколо.

Към 18:00 всичко живо се цопна в реката за дневното жабуркане, с дрехите, като в Индия.





Като гледам няма нито един гринго или турист освен мен, сигурно защото е понеделник...

....

   Мангото си върна първото място. Колко е готино да се омажеш до ушите с най-сочното и уханно манго и власинките му да остават между зъбите дълго след вкусната нирвана. Така завърши новия ден. А как започна? С милион луди пилета и маймуни, срутващи бунгалото ми още в 05:30 сутринта. И без това свикнах да си лягам не по-късно от 21 ч. Бърза закуска и разходка в градчето и към 10 ч. се намерихме с гида ми за единия от двата дни посветени на джунглата. Целта днес беше малката общност Сан Мартин – на 3-4 часа път и на границата на големия природен парк Амакаяку (Amacayаcu).
Едно нещо ми стана ясно след първия час – не съм за джунглата!   4-те часа, които избъхтахме според мен се равняват на онези 12-14 часа във високата планина. Трудно е с тази почти 100% влажност – реално вдишваш вода при 30 градуса жега. Изтекох целия и дори ни свърши водата и се наложи да пием директно от земни поточета, които не бих погледнал при обикновени обстоятелства. Предполагам, че след няколко дни би трябвало да посвикна, но днес ми беше тежко.


 какао



 Seiba е свещеното дърво в Амазонската джунгла. Достига 70 метра височина



Въпреки всичко, беше супер интересно. Линдер разказваше за почти всички растения, които виждахме – цветя и храсти, дървета, плодове, опитахме няколко от тях. 









Животните бяха предимно насекоми и пилета. Успяхме да видим и няколко тукана. 






Точно в 12:30 по обяд започна неописуем звуков удар – милионите големи цикади алармираха и ушите ни се изпълниха с шум като от дъскорежеща машина. Останалите амазонски царе – ягуар, тапир и т.н. се намираха за поне още 1 ден път в дълбоката джунгла – засега мисия невъзможна, поне за мен. На около километър преди Сан Мартин се наложи да се върнем, защото всичко наоколо беше залято и водата ни стигна до кръста. Добро решение предвид двата часа връщане при същите условия. Добре,че слънцето не прижуряше директно. 40-метровите гиганти не пропускаха лъчите до земята.

Към 16:00 бяхме обратно в Пуерто Нариньо и след бърз душ реших да изпратя деня в езерото с делфините. След 20 минутки кръстосвахме широкото езеро с новопоявила се боготана – лекарка-доброволка. Беше прелестно. Слънцето зад лека пелена от перести облаци, съвършено спокойни води и зелените нюанси наоколо. Появиха се и делфините – само за нас! И само розови, заедно със залеза – минутно блаженство! Иска ми се да изпращам всеки ден като този!







....

Вече свикнах със събуждането – шест без десет, няколко агили (местните орли) и други кукувици. 



По обяд се разходихме с Линдер и намерихме единствения шаман-лечител в цялата околност. Бяха го предупредили за нашето идване и целта беше да осъществим контакт и да обсъдим възможността за аяхуаска ритуал.



Ahuelo беше около 60 годишен, изключително спокоен мъж, единственият, способен да направи правилния микс отвара за ритуала. Според него всеки има индивидуална нужда от пречистване на тялото и духа и това определя дозата. Обикновено около 100 гр. стигат за такова прочистване, след което човек се чувства здрав, силен и концентриран. Още една такава чашка и човек изпада в сериозен трип.
Самият ритуал бе след няколко дни и се състоя по залез слънце.



След като ме опуши с разни билки, Ahuelo ми баеше известно време, тупаше на малки барабанчета и пееше неразбираемо за мен. След това изпих на екс около 150 гр. от аяхуаска-микса и седнахме да поговорим спокойно. Разказа ми, че шаманството се предавало само от поколение на поколение, той го приел от баща си, който починал и сега се свързвали само чрез аяхуаска. След около час вече бях като на две бутилки вино, не можех да стана, повърнах и фъфлех леко. Ahuelo обаче ме водеше съвсем спокойно и като се появиха първите визии, много умело ми посочваше и ми казваше предназначението на всяка. Видях змии, маймунка и пума, движещ се железен мост и светулки, но като цяло само се докоснах то тази различна реалност. Целта, която достигнах и усетих на следващия ден, бе олекотяването, Пречистването, физически и донякъде духовно. Сънищата от много време не са ми били толква реални, а дали бяха сънища..?!

....

Тук няма радио. Информацията се предава през мегафон от високата кула (mirador), както и на няколко табла, облепени с вестници за съответния ден. 


































Разделното събиране на отпадъци е малко преувеличено от гидовете, но хората се стараят да е чисто. Жените от семействата се събират всяка сутрин и чистят улиците на групи.
Посетихме и нещо като музей на местната фауна, но с дървени фигури в реални размери – делфините, капибара, нутрии, пираните и рядката огромна риба пирароку (pirarucu). Според преброяването миналата година в целия район наоколо има 37 останали розови делфина, но все пак с тенденция за увеличаване. Опазването животните започва едва преди 8 години, но важното е осъзнаването на хората.
По-късно измолих местен майстор за каскавел – подобно на маракаси, но с черупки на местни ядки.
Късния следобед беше само за почивка и пореден залез с делфините, а слънцето и облаците направиха незабравимо шоу.







Последния ден с тези същества наистина беше специален и най-накрая ги заснех по-отблизо. Освен розовите, цяло семейство сиви делфинчета направиха скачащо представление точно до каяка ми.




Последния ден опитах и пираня – невероятно вкусна и питателна. По-добре аз нея, отколкото тя мен.



Амазонка беше доста намусена и днес. Капитанът на бързата лодка се потрудни извънредно до Летисия, избягвайки големите дървета, водовъртежите и скритите плитчини по течението.







Стигнахме в Летисия по обяд и имах целия ден за размотаване. Използвах времето за посещение на един открит терариум. За няколко часа видях десетки миниатюрни, но много отровни тропически жабки, тарантули и разбира се различни змии. Нямаше анаконда, но пък кайманите и изключително рядката, приличаща на дърво, костенурка мата-мата (по-стара от крокодилите), запълниха празнотата.











Целия следобяд прекарах в красивия централен парк на града, където хиляди малки папагалчета изпращаха всеки ден с невъобразима шумна симфония.











Това бе и последната нотка от магията на Амазония за мен.



Тук някъде, дълбоко в съзнанието и сърцето, се промъкна мисълта за бъдещо пътуване – преминаване на цялата река – от извора й във високите Перуански Анди, до вливането й в Атлантика при бразилския град Белем. 7000 км!

Е, това е!



Подарък от децата на езерото Тарапото

До скоро, Колумбия!

2 comments:

  1. Изглежда е било невероятно преживяване. Благодарим много, че сподели!

    ReplyDelete
  2. За нищо..пожелавам на всекиго

    ReplyDelete