Водите на спокойствието

20 Януари

08:15 Тръгваме с влака към Колам.

Петра сподели, че в момента изживява мечтата си – хубав момент!

Поседнахме в купето и хората наизвадиха закуски и разбира се през 1 минута се предлагаше чай, кафе и вода. Много е прохладно благодарение и на големите вентилатори, които са по 3 на всяко купе.

В Колам пристигнахме към 09:00 и останахме 2 часа.Оказа се, че съм забравил правилния PIN на кредитната карта и вкарах 2 пъти грешен.За 3-тия не посмях и се обадих в България. От банката казаха, че картата блокира на 4-ти опит. Утре ще опитам пак.

Лудницата в града беше пълна, закусихме по една масала доса (masala dosa) и вече пътуваме за Алепи за по 30 рупии. 

Ето това е масала доса:

Пейзажът е осеян с канали и езерца, палми, кокос и малки селца.

Ще се опитам да не заспя...започнаха да се появяват и кравите, къде без тях в Индия. Около всяка от тях има по няколко бели чапли. Освен тях кучетата, хората, земята, всичко е кафяво.

...

В Алепи взехме рикша до пристанището и си намерихме нови спътници – Карстен от Германия и Мат от Швеция. Взехме дреболиики за хапване и наехме малка походна лодка за четирима за по 300 рупии на човек за около 4-5 часа обиколка из каналите на Керала.

Едно от удивителните места – 900 км. мрежа от езера, канали и водни пътища със сладка вода, редуващи се малки селца и оризови и палмови плантации, където човек попада в безвремието.

Беше феноменален следобяд!

Имахме бира и сенсиминя и бавно навлязохме в системата от канали. Постепенно от езерните канали стигнахме до малките водни улички и чувството за директен контакт с хората е много истинско. Хората на всяка къща бяха усмихнати, въпреки, че на ден покрай тях минават достатъчно много лодки с туристи и би трябвало да са отегчени от постоянното снимане и пулене на туристите. Перат и се къпят и мият в същата тази вода, в която се движехме и ние.

Тук най-много се усеща комунистическата система, която е  първата свободно избрана в света (през 1957 г.).

Магичният момент дойде, когато стигнахме местното училище – точно навреме. Всички деца се изсипаха от двете страни на малкия канал. Не мога да опиша еуфорията и блестящите им очи, когато извадих кутията с химикалките, които носех още от България. Беше фантастично – боричкаха се, пееха, свиркаха, всеки искаше по химикалче. Позакачихме се с поглед с едно местно девойче. Дори беше много обещаващо, докато цялото училище не разбра :)


След тази енергийна бомба минахме в големия канал между Колам и Алепи и гледахме прекрасен воден залез.

Двамата ни спътници утре правят тур с лодка-къща. Наели са си собствена такава за 7500 рупии (230 лв.) . Тази голяма лодка обикаля в бавно темпо из езерната система и човек може да се отпусне истински , да почете книга, да поспи или да не прави нищо. Тази лодка си има отделни стаи – кухня, спалня, веранда и персонал – готвачи, капитан и т.н.

Ще обмислим дали да не отидем и ние, но май ни идва скъпичко, а истинското усещане за мястото идва, когато се спуснеш с малките лодки в плетеницата от селца и улички, а ние вече го направихме.

На връщане към пристанището питахме капитана дали не може да спим някъде около каналите и веднага ни намери местна къща за гости и стая за 500 рупии със собствена баня и тоалетна. Петра заспа почти веднага, а аз съм на верандата:

Вечерях със семейство италианци и момчето им – готини скромни хора от Генуа. Тръгнали са натам, откъдето идваме ние. Менюто беше чудесно – домашни хлебчета, местен бял ориз със сос от над 10 вида зеленчуци, леща и чай. След вечеря се разприказвахме и италианците ми препоръчаха плажа Арамбол в Гоа. Домакинката също се оказа доста любопитна, поразпита кой откъде е, къде отива и обеща вкусна закуска :)

Западните планини

21 Януари

Събудихме се към 08:30 и домакинята беше готова със закуската – утапам (utappam) с къри сос – идеално за закуска. След час хванахме градския транспорт – обществена лодка, която за 3 рупии ни закара до гарата. Оттам взехме билети за влака до Каликут. Имахме около час време и тук беше решаващия момент с парите – на 4-тия опит уцелих PIN-a на кредитната карта и се успокоих. 

Влакът беше почти пълен, но си намерихме местенца в купето и тези 5 часа и ½ се изнизаха доста неусетно – няколко чая, 2-3 албума музика, сладки приказки с Петра и спътниците в купето. 

Някои от тях бяха тръгнали за Делхи (4000 км път):

Някъде на половината път пейзажът започна да се променя и се появиха първите ниски хълмове и гъсти палмови гори – началото на Гатите (Western Ghats) или Западните планини, които започват северно от Мумбай, продължават успоредно на брега в посока югоизток, набирайки височина и завършват плавно в най-южната точка на субконтинента.


В Каликут бяхме в 16:30 и взехме рикша до автогарата. Там беше пълна лудница – никаква информация за заминаващите автобуси на английски и винаги объркващи отговори. След много лутане намерихме правилния автобус и успяхме да се внедрим заедно с тълпата. Добре, че ни помогна местен младеж, защото в движение разбрахме, че има ремонт по пътя и трябва да сменяме още 2 автобуса, за да стигнем до крайната цел – град Калпета, високо в планините.

След няколко часа безкрайно пълзене по криволичещите пътища, смяна на автобуси в тъмното и доста друсане набрахме сериозна височина и стигнахме в Калпета към 21:00. Бързо намерихме PPS Tourist House благодарение на книжката-гид Lonely Planet, Която беше мой безценен помощник по време на целия трип. Взехме стая за 540 рупии и хапнахме бързо в ресторанта. След това се уговорихме с рецепциониста за утрешния ден да ни осигури обиколка с джип на най-интересните места наоколо – те не бяха малко с това удоволствие струваше по 750 рупии на човек.

Послепис: Добре, че си взех тапите за уши – стаята е точно над главната улица и е шума невъобразим...

22 Януари

Събуждането беше моментално и в 08:30 закусвахме с по 4-5 малки бананчета и чай. Тогава се намерихме с Емануеле от Милано – и той тръгнал сам с инструмента си (hang drum), аналоговия си Nikon и плеър-касетофон от старите. Свеж пич, записва звуци от Индия и прави psy-ambient-chillout. 

Веднага се съюзихме и заедно с холандеца Йорис (Joris) направихме партия за джип-сафарито из най-добрите места около Калпета.

Потеглихме към 09:30 с водач, който почти не говореше английски. Първото по-интересно място беше водопад на три нива с най-висок скок около 15 м.:

Поразходихме се, поохладихме се и се поснимахме и потеглихме из склоновете – наоколо е пълно с чаени и кафени плантации:

На едно доста високо място спряхме до една скала, откъдето се вижда цялата долина и каньона. Идеалното място за медитация по изгрев-слънце:

Поканиха ни да опитаме местния чай и кафе и бяхме доста озадачени, когато ни донесоха пакетчета чай Lipton, както си го продават в магазините. Всички местни плантации продават продукцията си на Lipton, а парите, които получават в замяна на тежкия труд за нищожни.

Следващото място беше система от няколко пещери с древни рисунки в тях, но се оказа, че днес е неделя и целия индийски народ се беше изсипал да види пещерите. Казаха ни, че трябва да чакаме поне 1 час,за да влезем и решихме да го използваме на друго място. Поне опитах пресен кокосов орех за първи път – с млякото и меката бяла вътрешност:

След  добър местен обяд с тхали - най-срещаната и достъпна като цена храна тук, към 14:00 бяхме на входа на Wayanar Wildlife Sanctuary - природен резерват с обща площ от 345 кв. км., който прелива в резервати от съседните щати Карнатака и Тамил Наду.  

Обиколката продължи около 2 часа и имахме щастието да видим няколко семейства слонове, сърни, различни птици, термити и хиляди интересни растения. Казаха ни, че в парка имало около 100 слона и 9 тигъра.

Маймуните бяха в изобилие и доста крадливи и нахални.

Последната спирка беше гранитен храм отпреди 700 години с доста символи и мистика върху колоните. Много спокойно местенце в средата на града, може би единственото такова.

Починахме си малко и се прибрахме в хотела. Планът за утре е да се качим на най-високия връх в района – Chembra peak.

Очертава се преход около 5 часа в двете посоки и след това да хванем автобус за 4 часа до Майсор.  Да видим...

23 Януари

Трудно ставане. Събрахме се с Joren и Corey (канадка от Монреал, която срещнахме късно снощи) и взехме автобус до последното градче в подтъпите на върха на 10 км от Калпета. Оттам се събрахме всички в една (!) рикша и се заклатихме по разбития път към пункта за върха. След 7 км из чаени и кафени плантации и заплащане на пропуските (250 рупии на човек) стигнахме стартовата точка – около 1000 м надморска височина.

Прикачиха ни и водач – местно момче с говорен дефект. Каза, че водел групи към върха всеки ден и направо тичаше нагоре. Пътеката беше доста стръмна и ронлива. След първата височина стигнахме до плато с езерце, от което много добре се виждаше долината:

След кратка почивка продължихме и след около 90 минути бяхме на върха.

Доста ветровито място, много зареждаща гледка и 20 минути дрямка:

Връщането ни отне около 80 минути и долу вече се усещаше жегата. В хотела си взаехме довиждане с Corey и Joren и към 16:00 бяхме готови за път.

Почакахме на спирката около час и добре, че едно местно момче ни помогна  – остана с нас докато не се качихме в правилния. Тук, за да се справиш с хаоса на автобусната мрежа, трябва да попиташ минимум трима човека кой е правилния бус. Ако получиш 3 еднакви отговора, значи това е твоя. Ако не – питаш още.

Като се замисля, така е с всяка информация, която искаш да получиш тук.

Пътуването до Майсор беше доста приятно. Бяхме на седалките зад шофьора и почти празен автобус. Към 21:00 пристигнахме в Майсор. Градът изглеждаше много жив и отворен откъм пространство.

Усещахме, че би било добре да прекараме няколко дни тук, но Хампи ни зовеше.

Взехме билети за нощния автобус до Хоспет, а Хампи е само на няколко километра оттам. Нощния автобус беше изненадващо удобен. Седалките се сваляха почти до положение „легло“ и успяхме дори да поспим няколко часа, въпреки друсането.

Безвремието на Хампи

24 Януари

Сутринта към 07:00 бяхме в Хоспет, взехме нов автобус за около 30 минути до Хампи. Прекосихме  реката с лодка и след дълго лутане намерихме стая в един от комплексите за гости. След тези 15 часа маратонско пътуване имахме нужда от малко сън и ни дойде много освежаващо. 

По обяд направихме първа разходка покрай реката. Там започнах да усещам мястото – реката спокойно носеше надеждите и мечтите на хората от долината. Много, много спокойно място. Времето се забавяше...

Хампи изненадва дори и най-подготвения за чудесата на Индия пътешественик. Само въображението може да поеме и осмисли едно от най-интересните места в Южна Индия. Толкова много има за гледане и обикаляне тук, че ти се завива свят. Древната легенда разказва, че тук е родното място на мог Хануман,а  през 15 век това кътче е било столица на приказната империя Виджаянагар. Виджая значи победа, а нагар - място. Тогава Хампи се разпростира на площ от 25 кв. и е столицата на една от най-могъщите и големи империи в света, простирала се от Бенгалския залив до Шри Ланка.

Това, което е останало днес от целия този блясък, са пръснатите повече от 500 дворците и храмовете, повечето от които опустошени и ограбени от мюсюлманското нашествие в средата на 16 век.

Хампи е град паметник, включен през 1986 г. от ЮНЕСКО в списъка на културното наследство на човечеството. 

Съчетанието на извънземен пейзаж, мащабния комплекс от храмове и прилежащите постройки, свещената река и удивителните хора, които се събират тук, правят мястото магично.

В момента Хампи е малко селце с население 1500 души, които живеят благодарение на туристическите напливи, а на празника Шиваратри се събират хиляди богомолци на поклонение в храма Вирупакша, едно от най-светите места в цяла Индия, посветено на Шива.

По пътя обратно от реката хапнахме папая и се запознахме с нов приятел – Мурали. Местно момче, доста весел и контактен, с много правилни черти, собственик заедно със семейството си на къща за гости „Murali”.  Мурали завършил туризъм и е един от малкото гидове в района, в който винаги е живял. Качихме се с китара на скалите и се порадвахме на залеза:

Отгоре се виждаше долината, някога дъно на море. След вулканично изригване се образували хълмове и хаотични редици от големи скали във всякаква форма, пасващи по странен начин , множеството храмове от преди 700 години и днешните оризови и бананови плантации.

Местните неизменно свързват цялата история на долината с легендарния епос Рамаяна, написан преди новата ера и оказал дълбоко въздействие върху културата на Индия. Неслучайно най-свещения храм в околността е този на бога на маймуните Хануман. Накратко историята започва с любовта между Рама (човешко въплъщение на бог Вишну) и Сита (най-красивата дъщеря на царя на Косала) и последвалото им изгнание. Рама, Сита и Лакшмана (брат на Рама) пресичат река Ганг и отиват в гората. Те намират идилично място, за да установят своята обител. Всякакви цветя, вкусни плодове и прекрасни гледки, както и съвършената любов правят мястото им рай на земята. 

Един ден сестрата на демона Равана, Сурпанакха, вижда красивия Рама в гората и се влюбва в него. Приемайки формата на красиво момиче, тя се опитва да го съблазни. Рама отказва и я насочва към Лакшмана, който също я отблъсква. Разгневената Сурпанакха обвинява Сита за неуспеха си и се нахвърля върху й с истинската си демонична форма. Лакшмана спасява Сита като отрязва носа и ушите на Сурпанакха. Тя отлита при своя брат и му се оплаква. Равана решава да убие Рама и да отвлече Сита. Той привиква на помощ демона Марича, който се превръща в златен елен и когато Сита го съзира, пожелава да го притежава. Тя моли Рама да го залови и след като той тръгва, Марича примамва Лакшмана, викайки за помощ с гласа на Рама. Лакшмана е уверен, че Рама е непобедим и отказва да тръгне, но по настойчивата молба на Сита, се съгласява. Преди да я напусне, начертава кръг около нея и й казва, че ще бъде в безопасност, доакто стои в кръга. Равана се приближава към обителта в облика на престарял мъдрец и моли Сита да му даде малко храна. Отначало Сита се колебае дали да напусне кръга, но накрая се съгласява, за да даде храна на стария човек. Тогава Равана я сграбчва и се втурва към летящия си кораб.

Връщайки се в обителта, Рама и Лакшмана започват издирване. Стигат до долината отвъд Хампи и тогава се срещат с Хануман, Хануман много обичал Рама и му помага да открият и освободят Сита и да победят злия демон Равана.

В тази чест бил построен и храма:

Рама на раменете на Хануман в битката с Равана:

След добра домашна вечеря заедно с родителите на Мурали, се качихме отново на скалите и попяхме и погледахме звездите – тук небето е необятно. Беше доста забавно – научихме най-актуалните лафове:

„Same, same, but different” – правилния отговор и обяснение на всяко сравнение :)

„24 hour full power, no toilet, no shower” :)

Имаше много неща, които обсъдихме на и тримата се съгласихме,че животът на всеки от нас е книга с празни страници, които трябва да изпълним с цветове всеки ден и да помагаме на другите хора да попълнят техните страници...и да не забравяме кафявия цвят. И така...Don’t Worry, Be Hampi!

25 Януари

Магичен ден!  Специален ден!

Сутринта се преместихме в къщата на Мурали и прекосихме реката. Един младеж ни предложи гид-рикша срещу 250 рупии на човек за 5 часа и решихме, че е добра сделка – вече напичаше много сериозно а тази обиколка е около 25 км.

След първите няколко храма и руини осъзнахме колко величествено място е било това – огромна територия с множество комплекси, повечето от които разрушени от мюсюлманските нашественици през  14 век...Има и доста запазени, които си заслужават всяка рупия. Символи, богове – лотос, змия, слон, крава, хора, лъвове. Трябвало е истинско майсторсво и огромно търпение, за да издялат до такова съвършенство масивния камък.

Най-впечатляващ беше храмът Витала с каменната колесница, теглена от слонове и тежаща повече от 20 тона. Преди години е била подвижна, което говори за изкусните майстори-инжинери, които са я конструирали преди векове. 

Опитах да я подкарам, но явно ми трябва по-стабилна закуска:

Пообиколихме още няколко интересни места – храма на Лотоса:

Къщата на слоновете – 11-те слона на царицата:

Към 15:00 вече бяхме позавършили обиколката на по-далечните храмове и хапнахме по една спаначена супа, салатка и наан със сирене.

След това се пуснахме до най-близкия обект, точно над пазара. Там гледката към централния храм е най-добра:

Веднага след това срещнахме двама възрастни мъже, явно повече просяци, отколкото светци, но този момент ни се стори много специален, снимахме се с тях и получихме благословия:

След минутка погледнахме към двора на главния храмов комплекс в Хампи – храмът на Вирупакша и точно тогава се отвориха вратите, сякаш подканвайки ни да надникнем. Имахме около 50 минутки до последната лодка, която да ни прекара обратно през реката. Тогава се появи Венци – много слабичък мъж, професионален гид, който просто ни понесе из храма, пълен с информация. Веднага с влизането ни запознаха с Лакшми – усмихнатата и добра слоница, пазителка на храма:

Благослови ни, поставяйки хобота си на главите ни.

Преминахме през различни постройки и запомних, че главната кула е третата по височина древна сграда в Индия – 53 метра. Единият храм в комплекса е най-стария в района – построен е около 10 в. сл. Хр., а олтарът вътре е най-свещеното място тук – датира отпреди 4000 години. Едно място обаче ми се запечата в съзнанието – в една от стаичките на по-малкия храм имаше прозорче, което гледа към голямата кула, отстояща точно на 200 м. От него. Светлината влиза в стаята и образува кристално ясен, обърнат образ на голямата кула. Страхотна проекция, напълно естествена, без огледала и лещи – древна техника за пречупване на светлината (camera obscura) и е наистина уникално да се види колко напреднали са били преди толкова векове.

Това ме навежда на мисълта за убиването на науката и светското изкуство в средните векове и безсмисленото съзерцание в една изродена религия. Но това е една прекалено обширна и дълбока тема, която не искам да засягам тук и сега...

Трудно ми е  да обясня какво изпитвахме след  посещението в храма, но се чувстван лек, истински щастлив, напълно освободен...

На излизане от храма получихме нова благословия с по три бели черти на челото, символизиращи началото (пробуждането), съзидателното и разрушението и след още няколко минути лекция от нашия гид побързахме да хванем последната лодка.

Залезът беше чуден – този път на реката:

Вечерта мина доста лежерно. Бяхме с цялата фамилия Мурали в chill-стаята – китарка, музика, свещи, карти и усмихнати хора.

26 Януари

Нов ден. Нова страница. Нови цветове. 

В лодката сме, прекосяваме реката и се запознаваме с Матей и Андреа от Чехия и още една двойка техни приятели. Всъщност това са първите източно-европейци, които срещаме из Индия. 

Прекарахме целия следобяд с тях. Беше адски топло и се качихме на Shiva Temple - най-високото място от страната на Hampi Bazaar:

След спускането и непрестанното следене и погледи от групите младежи (вероятно заради русата чехкиня с къса пола), бяхме спасени от градусите от две малки момчета. Качиха ни в нещо като огромна черупка на кокосов орех – кръгла мини-лодка – и им костваше доста усилия да ни докарат до нашия бряг нагоре по течението.

Погледът от реката към брега разкрива неочаквани интересни картини:

Днес е национален празник и във всички храмове има много хора. Прави впечатление, че са от по-низша каста, но все така цветни и екзотични:

Малко по-късно отидохме да видим чехите и се оказа, че пътуват със стар Амбасадор – бялата птица...като в Куба и Buena Vista Social Club.

Вътре тапицерията с плюш на цветя и много позитивен кич. Най-забавното е като включиш задна скорост автоматично засвирва песента Ламбада.

Вечерта беше спокойна и лежерна. Поговорихме си повече с Чинни, сестрата на Мурали. Много умно момиче на 21 години, с невероятни очи и златни ръце. Направи страхотна дреха от три части от новото й сари.

Заедно с нас при Мурали живеят и няколко израелци и три момичета от Украйна и всички обсъдихме колко е хубаво, че тук е на почит директния контакт, навън, животът кипи на улицата.

27 Януари

Ставане в 04:30...и пак лягане..

Ставане втори опит в 04:50 – рано е..пак лягане..

Ставане трети опит – 05:25..може.

Мурали старши ни закара с рикшата си пред арката на входа в подножието на храма на бога на маймуните Хануман и с Петра се заизкачвахме по тъмно. Около 700 стъпала ни деляха от върха. Не ги усетихме. Беше още свежо и бяхме на при храма върха на скалата точно за изгрева. Храмът е сравнително малък, но много важен и свещен за местните (намира се на върха на хълма):

06:25 – Изгревът. Будни маймуни и почти никой наоколо.

Пазителите на храма:

Закусихме с остатъците от банани, които не успяха да откраднат маймуните и се прибрахме обратно в селото. Следобяда изпратих Петра до автобуса за Мандрем, Гоа – отива там, за да изкара йога курс и да получи сертификата, който ще й позволи да преподава.

След това отидох заедно с Андреа и Матей на планинското езеро на около 10 км то Хампи – прекрасно, чисто сладководно езеро с хладна водица. Изкъпахме се и поплувахме на воля.

Матей и Андреа са професионални певци-музиканти в Чехия, при това доста известни. Матей ми обясни, че трябва да снимат клип с нея към новата им съвместна песен и ме покани да им помогна с GoPro камерата. Беше невероятно топло, но заснехме няколко страхотни кадъра, а и се забавляваме много заедно...

28 Януари

Общо взето през целия ден пак бяхме с Андреа и Матей, обикаляхме скалите и пущинаците, снимахме и се забавлявахме. Отидохме и на плуване на езерото.

Вече е надвечер и чакам нощния автобус за Гокарна (Gokarna).

Чао Хампи!