Водите на спокойствието

20 Януари

08:15 Тръгваме с влака към Колам.

Петра сподели, че в момента изживява мечтата си – хубав момент!

Поседнахме в купето и хората наизвадиха закуски и разбира се през 1 минута се предлагаше чай, кафе и вода. Много е прохладно благодарение и на големите вентилатори, които са по 3 на всяко купе.

В Колам пристигнахме към 09:00 и останахме 2 часа.Оказа се, че съм забравил правилния PIN на кредитната карта и вкарах 2 пъти грешен.За 3-тия не посмях и се обадих в България. От банката казаха, че картата блокира на 4-ти опит. Утре ще опитам пак.

Лудницата в града беше пълна, закусихме по една масала доса (masala dosa) и вече пътуваме за Алепи за по 30 рупии. 

Ето това е масала доса:

Пейзажът е осеян с канали и езерца, палми, кокос и малки селца.

Ще се опитам да не заспя...започнаха да се появяват и кравите, къде без тях в Индия. Около всяка от тях има по няколко бели чапли. Освен тях кучетата, хората, земята, всичко е кафяво.

...

В Алепи взехме рикша до пристанището и си намерихме нови спътници – Карстен от Германия и Мат от Швеция. Взехме дреболиики за хапване и наехме малка походна лодка за четирима за по 300 рупии на човек за около 4-5 часа обиколка из каналите на Керала.

Едно от удивителните места – 900 км. мрежа от езера, канали и водни пътища със сладка вода, редуващи се малки селца и оризови и палмови плантации, където човек попада в безвремието.

Беше феноменален следобяд!

Имахме бира и сенсиминя и бавно навлязохме в системата от канали. Постепенно от езерните канали стигнахме до малките водни улички и чувството за директен контакт с хората е много истинско. Хората на всяка къща бяха усмихнати, въпреки, че на ден покрай тях минават достатъчно много лодки с туристи и би трябвало да са отегчени от постоянното снимане и пулене на туристите. Перат и се къпят и мият в същата тази вода, в която се движехме и ние.

Тук най-много се усеща комунистическата система, която е  първата свободно избрана в света (през 1957 г.).

Магичният момент дойде, когато стигнахме местното училище – точно навреме. Всички деца се изсипаха от двете страни на малкия канал. Не мога да опиша еуфорията и блестящите им очи, когато извадих кутията с химикалките, които носех още от България. Беше фантастично – боричкаха се, пееха, свиркаха, всеки искаше по химикалче. Позакачихме се с поглед с едно местно девойче. Дори беше много обещаващо, докато цялото училище не разбра :)


След тази енергийна бомба минахме в големия канал между Колам и Алепи и гледахме прекрасен воден залез.

Двамата ни спътници утре правят тур с лодка-къща. Наели са си собствена такава за 7500 рупии (230 лв.) . Тази голяма лодка обикаля в бавно темпо из езерната система и човек може да се отпусне истински , да почете книга, да поспи или да не прави нищо. Тази лодка си има отделни стаи – кухня, спалня, веранда и персонал – готвачи, капитан и т.н.

Ще обмислим дали да не отидем и ние, но май ни идва скъпичко, а истинското усещане за мястото идва, когато се спуснеш с малките лодки в плетеницата от селца и улички, а ние вече го направихме.

На връщане към пристанището питахме капитана дали не може да спим някъде около каналите и веднага ни намери местна къща за гости и стая за 500 рупии със собствена баня и тоалетна. Петра заспа почти веднага, а аз съм на верандата:

Вечерях със семейство италианци и момчето им – готини скромни хора от Генуа. Тръгнали са натам, откъдето идваме ние. Менюто беше чудесно – домашни хлебчета, местен бял ориз със сос от над 10 вида зеленчуци, леща и чай. След вечеря се разприказвахме и италианците ми препоръчаха плажа Арамбол в Гоа. Домакинката също се оказа доста любопитна, поразпита кой откъде е, къде отива и обеща вкусна закуска :)