Западните планини

21 Януари

Събудихме се към 08:30 и домакинята беше готова със закуската – утапам (utappam) с къри сос – идеално за закуска. След час хванахме градския транспорт – обществена лодка, която за 3 рупии ни закара до гарата. Оттам взехме билети за влака до Каликут. Имахме около час време и тук беше решаващия момент с парите – на 4-тия опит уцелих PIN-a на кредитната карта и се успокоих. 

Влакът беше почти пълен, но си намерихме местенца в купето и тези 5 часа и ½ се изнизаха доста неусетно – няколко чая, 2-3 албума музика, сладки приказки с Петра и спътниците в купето. 

Някои от тях бяха тръгнали за Делхи (4000 км път):

Някъде на половината път пейзажът започна да се променя и се появиха първите ниски хълмове и гъсти палмови гори – началото на Гатите (Western Ghats) или Западните планини, които започват северно от Мумбай, продължават успоредно на брега в посока югоизток, набирайки височина и завършват плавно в най-южната точка на субконтинента.


В Каликут бяхме в 16:30 и взехме рикша до автогарата. Там беше пълна лудница – никаква информация за заминаващите автобуси на английски и винаги объркващи отговори. След много лутане намерихме правилния автобус и успяхме да се внедрим заедно с тълпата. Добре, че ни помогна местен младеж, защото в движение разбрахме, че има ремонт по пътя и трябва да сменяме още 2 автобуса, за да стигнем до крайната цел – град Калпета, високо в планините.

След няколко часа безкрайно пълзене по криволичещите пътища, смяна на автобуси в тъмното и доста друсане набрахме сериозна височина и стигнахме в Калпета към 21:00. Бързо намерихме PPS Tourist House благодарение на книжката-гид Lonely Planet, Която беше мой безценен помощник по време на целия трип. Взехме стая за 540 рупии и хапнахме бързо в ресторанта. След това се уговорихме с рецепциониста за утрешния ден да ни осигури обиколка с джип на най-интересните места наоколо – те не бяха малко с това удоволствие струваше по 750 рупии на човек.

Послепис: Добре, че си взех тапите за уши – стаята е точно над главната улица и е шума невъобразим...

22 Януари

Събуждането беше моментално и в 08:30 закусвахме с по 4-5 малки бананчета и чай. Тогава се намерихме с Емануеле от Милано – и той тръгнал сам с инструмента си (hang drum), аналоговия си Nikon и плеър-касетофон от старите. Свеж пич, записва звуци от Индия и прави psy-ambient-chillout. 

Веднага се съюзихме и заедно с холандеца Йорис (Joris) направихме партия за джип-сафарито из най-добрите места около Калпета.

Потеглихме към 09:30 с водач, който почти не говореше английски. Първото по-интересно място беше водопад на три нива с най-висок скок около 15 м.:

Поразходихме се, поохладихме се и се поснимахме и потеглихме из склоновете – наоколо е пълно с чаени и кафени плантации:

На едно доста високо място спряхме до една скала, откъдето се вижда цялата долина и каньона. Идеалното място за медитация по изгрев-слънце:

Поканиха ни да опитаме местния чай и кафе и бяхме доста озадачени, когато ни донесоха пакетчета чай Lipton, както си го продават в магазините. Всички местни плантации продават продукцията си на Lipton, а парите, които получават в замяна на тежкия труд за нищожни.

Следващото място беше система от няколко пещери с древни рисунки в тях, но се оказа, че днес е неделя и целия индийски народ се беше изсипал да види пещерите. Казаха ни, че трябва да чакаме поне 1 час,за да влезем и решихме да го използваме на друго място. Поне опитах пресен кокосов орех за първи път – с млякото и меката бяла вътрешност:

След  добър местен обяд с тхали - най-срещаната и достъпна като цена храна тук, към 14:00 бяхме на входа на Wayanar Wildlife Sanctuary - природен резерват с обща площ от 345 кв. км., който прелива в резервати от съседните щати Карнатака и Тамил Наду.  

Обиколката продължи около 2 часа и имахме щастието да видим няколко семейства слонове, сърни, различни птици, термити и хиляди интересни растения. Казаха ни, че в парка имало около 100 слона и 9 тигъра.

Маймуните бяха в изобилие и доста крадливи и нахални.

Последната спирка беше гранитен храм отпреди 700 години с доста символи и мистика върху колоните. Много спокойно местенце в средата на града, може би единственото такова.

Починахме си малко и се прибрахме в хотела. Планът за утре е да се качим на най-високия връх в района – Chembra peak.

Очертава се преход около 5 часа в двете посоки и след това да хванем автобус за 4 часа до Майсор.  Да видим...

23 Януари

Трудно ставане. Събрахме се с Joren и Corey (канадка от Монреал, която срещнахме късно снощи) и взехме автобус до последното градче в подтъпите на върха на 10 км от Калпета. Оттам се събрахме всички в една (!) рикша и се заклатихме по разбития път към пункта за върха. След 7 км из чаени и кафени плантации и заплащане на пропуските (250 рупии на човек) стигнахме стартовата точка – около 1000 м надморска височина.

Прикачиха ни и водач – местно момче с говорен дефект. Каза, че водел групи към върха всеки ден и направо тичаше нагоре. Пътеката беше доста стръмна и ронлива. След първата височина стигнахме до плато с езерце, от което много добре се виждаше долината:

След кратка почивка продължихме и след около 90 минути бяхме на върха.

Доста ветровито място, много зареждаща гледка и 20 минути дрямка:

Връщането ни отне около 80 минути и долу вече се усещаше жегата. В хотела си взаехме довиждане с Corey и Joren и към 16:00 бяхме готови за път.

Почакахме на спирката около час и добре, че едно местно момче ни помогна  – остана с нас докато не се качихме в правилния. Тук, за да се справиш с хаоса на автобусната мрежа, трябва да попиташ минимум трима човека кой е правилния бус. Ако получиш 3 еднакви отговора, значи това е твоя. Ако не – питаш още.

Като се замисля, така е с всяка информация, която искаш да получиш тук.

Пътуването до Майсор беше доста приятно. Бяхме на седалките зад шофьора и почти празен автобус. Към 21:00 пристигнахме в Майсор. Градът изглеждаше много жив и отворен откъм пространство.

Усещахме, че би било добре да прекараме няколко дни тук, но Хампи ни зовеше.

Взехме билети за нощния автобус до Хоспет, а Хампи е само на няколко километра оттам. Нощния автобус беше изненадващо удобен. Седалките се сваляха почти до положение „легло“ и успяхме дори да поспим няколко часа, въпреки друсането.