24 Януари
Сутринта към
07:00 бяхме в Хоспет, взехме нов автобус за около 30 минути до Хампи.
Прекосихме реката с лодка и след дълго
лутане намерихме стая в един от комплексите за гости. След тези 15 часа
маратонско пътуване имахме нужда от малко сън и ни дойде много освежаващо.
По
обяд направихме първа разходка покрай реката. Там започнах да усещам мястото –
реката спокойно носеше надеждите и мечтите на хората от долината. Много, много спокойно място. Времето се
забавяше...
Хампи изненадва дори и най-подготвения за чудесата на Индия пътешественик. Само въображението може да поеме и осмисли едно от най-интересните места в Южна Индия. Толкова много има за гледане и обикаляне тук, че ти се завива свят. Древната легенда разказва, че тук е родното място на мог Хануман,а през 15 век това кътче е било столица на приказната империя Виджаянагар. Виджая значи победа, а нагар - място. Тогава Хампи се разпростира на площ от 25 кв. и е столицата на една от най-могъщите и големи империи в света, простирала се от Бенгалския залив до Шри Ланка.
Това, което е останало днес от целия този блясък, са пръснатите повече от 500 дворците и храмовете, повечето от които опустошени и ограбени от мюсюлманското нашествие в средата на 16 век.
Хампи е град паметник, включен през 1986 г. от ЮНЕСКО в списъка на културното наследство на човечеството.
Съчетанието на извънземен пейзаж, мащабния комплекс от храмове и прилежащите постройки, свещената река и удивителните хора, които се събират тук, правят мястото магично.
В момента Хампи е малко селце с население 1500 души, които живеят благодарение на туристическите напливи, а на празника Шиваратри се събират хиляди богомолци на поклонение в храма Вирупакша, едно от най-светите места в цяла Индия, посветено на Шива.
По пътя обратно от реката хапнахме папая и се запознахме с нов приятел – Мурали. Местно момче, доста
весел и контактен, с много правилни черти, собственик заедно със семейството си
на къща за гости „Murali”. Мурали завършил туризъм и е един от малкото
гидове в района, в който винаги е живял. Качихме се с китара на скалите и се
порадвахме на залеза:
Отгоре се виждаше
долината, някога дъно на море. След вулканично изригване се образували хълмове
и хаотични редици от големи скали във всякаква форма, пасващи по странен начин
, множеството храмове от преди 700 години и днешните оризови и бананови
плантации.
Местните
неизменно свързват цялата история на долината с легендарния епос Рамаяна,
написан преди новата ера и оказал дълбоко въздействие върху културата на Индия.
Неслучайно най-свещения храм в околността е този на бога на маймуните Хануман.
Накратко историята започва с любовта между Рама (човешко въплъщение на бог
Вишну) и Сита (най-красивата дъщеря на царя на Косала) и последвалото им
изгнание. Рама, Сита и Лакшмана (брат на Рама) пресичат река Ганг и отиват в гората. Те намират идилично място, за да установят своята обител. Всякакви цветя, вкусни плодове и прекрасни гледки, както и съвършената любов правят мястото им рай на земята.
Един ден сестрата на демона Равана, Сурпанакха, вижда красивия Рама в гората и се влюбва в него. Приемайки формата на красиво момиче, тя се опитва да го съблазни. Рама отказва и я насочва към Лакшмана, който също я отблъсква. Разгневената Сурпанакха обвинява Сита за неуспеха си и се нахвърля върху й с истинската си демонична форма. Лакшмана спасява Сита като отрязва носа и ушите на Сурпанакха. Тя отлита при своя брат и му се оплаква. Равана решава да убие Рама и да отвлече Сита. Той привиква на помощ демона Марича, който се превръща в златен елен и когато Сита го съзира, пожелава да го притежава. Тя моли Рама да го залови и след като той тръгва, Марича примамва Лакшмана, викайки за помощ с гласа на Рама. Лакшмана е уверен, че Рама е непобедим и отказва да тръгне, но по настойчивата молба на Сита, се съгласява. Преди да я напусне, начертава кръг около нея и й казва, че ще бъде в безопасност, доакто стои в кръга. Равана се приближава към обителта в облика на престарял мъдрец и моли Сита да му даде малко храна. Отначало Сита се колебае дали да напусне кръга, но накрая се съгласява, за да даде храна на стария човек. Тогава Равана я сграбчва и се втурва към летящия си кораб.
Връщайки се в обителта, Рама и Лакшмана започват издирване. Стигат до долината отвъд Хампи и тогава се срещат с Хануман, Хануман много обичал Рама и му помага да открият и освободят Сита и да победят злия демон Равана.
В тази чест бил построен и храма:
Рама на раменете на Хануман в битката с Равана:
След добра
домашна вечеря заедно с родителите на Мурали, се качихме отново на скалите и
попяхме и погледахме звездите – тук небето е необятно. Беше доста забавно –
научихме най-актуалните лафове:
„Same, same, but different” – правилния отговор и обяснение на всяко
сравнение :)
„24 hour
full power, no toilet, no shower” :)
Имаше много неща,
които обсъдихме на и тримата се съгласихме,че животът на всеки от нас е книга с
празни страници, които трябва да изпълним с цветове всеки ден и да помагаме на
другите хора да попълнят техните страници...и да не забравяме кафявия цвят. И
така...Don’t Worry, Be Hampi!
25 Януари
Магичен ден! Специален ден!
Сутринта се
преместихме в къщата на Мурали и прекосихме реката. Един младеж ни предложи
гид-рикша срещу 250 рупии на човек за 5 часа и решихме, че е добра сделка –
вече напичаше много сериозно а тази обиколка е около 25 км.
След първите
няколко храма и руини осъзнахме колко величествено място е било това – огромна
територия с множество комплекси, повечето от които разрушени от мюсюлманските
нашественици през 14 век...Има и доста
запазени, които си заслужават всяка рупия. Символи, богове – лотос, змия, слон,
крава, хора, лъвове. Трябвало е истинско майсторсво и огромно търпение, за да
издялат до такова съвършенство масивния камък.
Най-впечатляващ
беше храмът Витала с каменната колесница, теглена от
слонове и тежаща повече от 20 тона. Преди години е била подвижна, което говори
за изкусните майстори-инжинери, които са я конструирали преди векове.
Опитах да
я подкарам, но явно ми трябва по-стабилна закуска:
Пообиколихме още
няколко интересни места – храма на Лотоса:
Къщата на
слоновете – 11-те слона на царицата:
Към 15:00 вече
бяхме позавършили обиколката на по-далечните храмове и хапнахме по една
спаначена супа, салатка и наан със сирене.
След това се
пуснахме до най-близкия обект, точно над пазара. Там гледката към централния
храм е най-добра:
Веднага след това
срещнахме двама възрастни мъже, явно повече просяци, отколкото светци, но този
момент ни се стори много специален, снимахме се с тях и получихме благословия:
След минутка
погледнахме към двора на главния храмов комплекс в Хампи – храмът на Вирупакша
и точно тогава се отвориха вратите, сякаш подканвайки ни да надникнем. Имахме
около 50 минутки до последната лодка, която да ни прекара обратно през реката.
Тогава се появи Венци – много слабичък мъж, професионален гид, който просто ни
понесе из храма, пълен с информация. Веднага с влизането ни запознаха с Лакшми
– усмихнатата и добра слоница, пазителка на храма:
Благослови ни,
поставяйки хобота си на главите ни.
Преминахме през
различни постройки и запомних, че главната кула е третата по височина древна
сграда в Индия – 53 метра. Единият храм в комплекса е най-стария в района –
построен е около 10 в. сл. Хр., а олтарът вътре е най-свещеното място тук –
датира отпреди 4000 години. Едно място обаче ми се запечата в съзнанието – в
една от стаичките на по-малкия храм имаше прозорче, което гледа към голямата
кула, отстояща точно на 200 м. От него. Светлината влиза в стаята и образува
кристално ясен, обърнат образ на голямата кула. Страхотна проекция, напълно
естествена, без огледала и лещи – древна техника за пречупване на светлината (camera obscura) и е наистина уникално да се види колко напреднали са били преди толкова
векове.
Това ме навежда
на мисълта за убиването на науката и светското изкуство в средните векове и
безсмисленото съзерцание в една изродена религия. Но това е една прекалено
обширна и дълбока тема, която не искам да засягам тук и сега...
Трудно ми е да обясня какво изпитвахме след посещението в храма, но се чувстван лек,
истински щастлив, напълно освободен...
На излизане от
храма получихме нова благословия с по три бели черти на челото, символизиращи
началото (пробуждането), съзидателното и разрушението и след още няколко минути
лекция от нашия гид побързахме да хванем последната лодка.
Залезът беше
чуден – този път на реката:
Вечерта мина
доста лежерно. Бяхме с цялата фамилия Мурали в chill-стаята – китарка, музика, свещи, карти и
усмихнати хора.
26 Януари
Нов ден. Нова
страница. Нови цветове.
В лодката сме, прекосяваме реката и се запознаваме с
Матей и Андреа от Чехия и още една двойка техни приятели. Всъщност това са
първите източно-европейци, които срещаме из Индия.
Прекарахме целия следобяд с
тях. Беше адски топло и се качихме на Shiva Temple - най-високото място от страната на Hampi Bazaar:
След спускането и
непрестанното следене и погледи от групите младежи (вероятно заради русата
чехкиня с къса пола), бяхме спасени от градусите от две малки момчета. Качиха
ни в нещо като огромна черупка на кокосов орех – кръгла мини-лодка – и им
костваше доста усилия да ни докарат до нашия бряг нагоре по течението.
Погледът от
реката към брега разкрива неочаквани интересни картини:
Днес е национален
празник и във всички храмове има много хора. Прави впечатление, че са от
по-низша каста, но все така цветни и екзотични:
Малко по-късно
отидохме да видим чехите и се оказа, че пътуват със стар Амбасадор – бялата
птица...като в Куба и Buena Vista Social Club.
Вътре тапицерията
с плюш на цветя и много позитивен кич. Най-забавното е като включиш задна
скорост автоматично засвирва песента Ламбада.
Вечерта беше
спокойна и лежерна. Поговорихме си повече с Чинни, сестрата на Мурали. Много умно момиче на 21 години,
с невероятни очи и златни ръце. Направи страхотна дреха от три части от новото
й сари.
Заедно с нас при
Мурали живеят и няколко израелци и три момичета от Украйна и всички обсъдихме
колко е хубаво, че тук е на почит директния контакт, навън, животът кипи на
улицата.
27 Януари
Ставане в
04:30...и пак лягане..
Ставане втори опит в 04:50 – рано е..пак лягане..
Ставане
трети опит – 05:25..може.
Мурали старши ни
закара с рикшата си пред арката на входа в подножието на храма на бога на
маймуните Хануман и с Петра се заизкачвахме по тъмно. Около 700 стъпала ни
деляха от върха. Не ги усетихме. Беше още свежо и бяхме на при храма върха на
скалата точно за изгрева. Храмът е сравнително малък, но много важен и свещен
за местните (намира се на върха на хълма):
06:25 – Изгревът.
Будни маймуни и почти никой наоколо.
Пазителите на храма:
Закусихме с
остатъците от банани, които не успяха да откраднат маймуните и се прибрахме
обратно в селото. Следобяда изпратих Петра до автобуса за Мандрем, Гоа – отива
там, за да изкара йога курс и да получи сертификата, който ще й позволи да
преподава.
След това отидох
заедно с Андреа и Матей на планинското езеро на около 10 км то Хампи –
прекрасно, чисто сладководно езеро с хладна водица. Изкъпахме се и поплувахме
на воля.
Матей и Андреа са
професионални певци-музиканти в Чехия, при това доста известни. Матей ми
обясни, че трябва да снимат клип с нея към новата им съвместна песен и ме
покани да им помогна с GoPro камерата. Беше невероятно топло, но заснехме няколко страхотни кадъра,
а и се забавляваме много заедно...
28 Януари
Общо взето през
целия ден пак бяхме с Андреа и Матей, обикаляхме скалите и пущинаците, снимахме
и се забавлявахме. Отидохме и на плуване на езерото.
Вече е надвечер и
чакам нощния автобус за Гокарна (Gokarna).
Чао Хампи!
No comments:
Post a Comment