Безвремието на Хампи


24 Януари

Сутринта към 07:00 бяхме в Хоспет, взехме нов автобус за около 30 минути до Хампи. Прекосихме  реката с лодка и след дълго лутане намерихме стая в един от комплексите за гости. След тези 15 часа маратонско пътуване имахме нужда от малко сън и ни дойде много освежаващо. 
По обяд направихме първа разходка покрай реката. Там започнах да усещам мястото – реката спокойно носеше надеждите и мечтите на хората от долината. Много, много спокойно място. Времето се забавяше...



Хампи изненадва дори и най-подготвения за чудесата на Индия пътешественик. Само въображението може да поеме и осмисли едно от най-интересните места в Южна Индия. Толкова много има за гледане и обикаляне тук, че ти се завива свят. Древната легенда разказва, че тук е родното място на мог Хануман,а  през 15 век това кътче е било столица на приказната империя Виджаянагар. Виджая значи победа, а нагар - място. Тогава Хампи се разпростира на площ от 25 кв. и е столицата на една от най-могъщите и големи империи в света, простирала се от Бенгалския залив до Шри Ланка.
Това, което е останало днес от целия този блясък, са пръснатите повече от 500 дворците и храмовете, повечето от които опустошени и ограбени от мюсюлманското нашествие в средата на 16 век.
Хампи е град паметник, включен през 1986 г. от ЮНЕСКО в списъка на културното наследство на човечеството. 
Съчетанието на извънземен пейзаж, мащабния комплекс от храмове и прилежащите постройки, свещената река и удивителните хора, които се събират тук, правят мястото магично.
В момента Хампи е малко селце с население 1500 души, които живеят благодарение на туристическите напливи, а на празника Шиваратри се събират хиляди богомолци на поклонение в храма Вирупакша, едно от най-светите места в цяла Индия, посветено на Шива.



По пътя обратно от реката хапнахме папая и се запознахме с нов приятел – Мурали. Местно момче, доста весел и контактен, с много правилни черти, собственик заедно със семейството си на къща за гости „Murali”.  Мурали завършил туризъм и е един от малкото гидове в района, в който винаги е живял. Качихме се с китара на скалите и се порадвахме на залеза:


Отгоре се виждаше долината, някога дъно на море. След вулканично изригване се образували хълмове и хаотични редици от големи скали във всякаква форма, пасващи по странен начин , множеството храмове от преди 700 години и днешните оризови и бананови плантации.




Местните неизменно свързват цялата история на долината с легендарния епос Рамаяна, написан преди новата ера и оказал дълбоко въздействие върху културата на Индия. Неслучайно най-свещения храм в околността е този на бога на маймуните Хануман. Накратко историята започва с любовта между Рама (човешко въплъщение на бог Вишну) и Сита (най-красивата дъщеря на царя на Косала) и последвалото им изгнание. Рама, Сита и Лакшмана (брат на Рама) пресичат река Ганг и отиват в гората. Те намират идилично място, за да установят своята обител. Всякакви цветя, вкусни плодове и прекрасни гледки, както и съвършената любов правят мястото им рай на земята. 
Един ден сестрата на демона Равана, Сурпанакха, вижда красивия Рама в гората и се влюбва в него. Приемайки формата на красиво момиче, тя се опитва да го съблазни. Рама отказва и я насочва към Лакшмана, който също я отблъсква. Разгневената Сурпанакха обвинява Сита за неуспеха си и се нахвърля върху й с истинската си демонична форма. Лакшмана спасява Сита като отрязва носа и ушите на Сурпанакха. Тя отлита при своя брат и му се оплаква. Равана решава да убие Рама и да отвлече Сита. Той привиква на помощ демона Марича, който се превръща в златен елен и когато Сита го съзира, пожелава да го притежава. Тя моли Рама да го залови и след като той тръгва, Марича примамва Лакшмана, викайки за помощ с гласа на Рама. Лакшмана е уверен, че Рама е непобедим и отказва да тръгне, но по настойчивата молба на Сита, се съгласява. Преди да я напусне, начертава кръг около нея и й казва, че ще бъде в безопасност, доакто стои в кръга. Равана се приближава към обителта в облика на престарял мъдрец и моли Сита да му даде малко храна. Отначало Сита се колебае дали да напусне кръга, но накрая се съгласява, за да даде храна на стария човек. Тогава Равана я сграбчва и се втурва към летящия си кораб.
Връщайки се в обителта, Рама и Лакшмана започват издирване. Стигат до долината отвъд Хампи и тогава се срещат с Хануман, Хануман много обичал Рама и му помага да открият и освободят Сита и да победят злия демон Равана.
В тази чест бил построен и храма:


Рама на раменете на Хануман в битката с Равана:




След добра домашна вечеря заедно с родителите на Мурали, се качихме отново на скалите и попяхме и погледахме звездите – тук небето е необятно. Беше доста забавно – научихме най-актуалните лафове:
Same, same, but different” – правилния отговор и обяснение на всяко сравнение :)
24 hour full power, no toilet, no shower” :)
Имаше много неща, които обсъдихме на и тримата се съгласихме,че животът на всеки от нас е книга с празни страници, които трябва да изпълним с цветове всеки ден и да помагаме на другите хора да попълнят техните страници...и да не забравяме кафявия цвят. И така...Dont Worry, Be Hampi!



25 Януари
Магичен ден!  Специален ден!

Сутринта се преместихме в къщата на Мурали и прекосихме реката. Един младеж ни предложи гид-рикша срещу 250 рупии на човек за 5 часа и решихме, че е добра сделка – вече напичаше много сериозно а тази обиколка е около 25 км.
След първите няколко храма и руини осъзнахме колко величествено място е било това – огромна територия с множество комплекси, повечето от които разрушени от мюсюлманските нашественици през  14 век...Има и доста запазени, които си заслужават всяка рупия. Символи, богове – лотос, змия, слон, крава, хора, лъвове. Трябвало е истинско майсторсво и огромно търпение, за да издялат до такова съвършенство масивния камък.








Най-впечатляващ беше храмът Витала с каменната колесница, теглена от слонове и тежаща повече от 20 тона. Преди години е била подвижна, което говори за изкусните майстори-инжинери, които са я конструирали преди векове. 


Опитах да я подкарам, но явно ми трябва по-стабилна закуска:



Пообиколихме още няколко интересни места – храма на Лотоса:


Къщата на слоновете – 11-те слона на царицата:


Към 15:00 вече бяхме позавършили обиколката на по-далечните храмове и хапнахме по една спаначена супа, салатка и наан със сирене.
След това се пуснахме до най-близкия обект, точно над пазара. Там гледката към централния храм е най-добра:




Веднага след това срещнахме двама възрастни мъже, явно повече просяци, отколкото светци, но този момент ни се стори много специален, снимахме се с тях и получихме благословия:




След минутка погледнахме към двора на главния храмов комплекс в Хампи – храмът на Вирупакша и точно тогава се отвориха вратите, сякаш подканвайки ни да надникнем. Имахме около 50 минутки до последната лодка, която да ни прекара обратно през реката. Тогава се появи Венци – много слабичък мъж, професионален гид, който просто ни понесе из храма, пълен с информация. Веднага с влизането ни запознаха с Лакшми – усмихнатата и добра слоница, пазителка на храма:


Благослови ни, поставяйки хобота си на главите ни.
Преминахме през различни постройки и запомних, че главната кула е третата по височина древна сграда в Индия – 53 метра. Единият храм в комплекса е най-стария в района – построен е около 10 в. сл. Хр., а олтарът вътре е най-свещеното място тук – датира отпреди 4000 години. Едно място обаче ми се запечата в съзнанието – в една от стаичките на по-малкия храм имаше прозорче, което гледа към голямата кула, отстояща точно на 200 м. От него. Светлината влиза в стаята и образува кристално ясен, обърнат образ на голямата кула. Страхотна проекция, напълно естествена, без огледала и лещи – древна техника за пречупване на светлината (camera obscura) и е наистина уникално да се види колко напреднали са били преди толкова векове.
Това ме навежда на мисълта за убиването на науката и светското изкуство в средните векове и безсмисленото съзерцание в една изродена религия. Но това е една прекалено обширна и дълбока тема, която не искам да засягам тук и сега...

Трудно ми е  да обясня какво изпитвахме след  посещението в храма, но се чувстван лек, истински щастлив, напълно освободен...



На излизане от храма получихме нова благословия с по три бели черти на челото, символизиращи началото (пробуждането), съзидателното и разрушението и след още няколко минути лекция от нашия гид побързахме да хванем последната лодка.

Залезът беше чуден – този път на реката:


Вечерта мина доста лежерно. Бяхме с цялата фамилия Мурали в chill-стаята – китарка, музика, свещи, карти и усмихнати хора.



26 Януари
Нов ден. Нова страница. Нови цветове. 

В лодката сме, прекосяваме реката и се запознаваме с Матей и Андреа от Чехия и още една двойка техни приятели. Всъщност това са първите източно-европейци, които срещаме из Индия. 
Прекарахме целия следобяд с тях. Беше адски топло и се качихме на Shiva Temple - най-високото място от страната на Hampi Bazaar:


След спускането и непрестанното следене и погледи от групите младежи (вероятно заради русата чехкиня с къса пола), бяхме спасени от градусите от две малки момчета. Качиха ни в нещо като огромна черупка на кокосов орех – кръгла мини-лодка – и им костваше доста усилия да ни докарат до нашия бряг нагоре по течението.


Погледът от реката към брега разкрива неочаквани интересни картини:





Днес е национален празник и във всички храмове има много хора. Прави впечатление, че са от по-низша каста, но все така цветни и екзотични:


Малко по-късно отидохме да видим чехите и се оказа, че пътуват със стар Амбасадор – бялата птица...като в Куба и Buena Vista Social Club.


Вътре тапицерията с плюш на цветя и много позитивен кич. Най-забавното е като включиш задна скорост автоматично засвирва песента Ламбада.
Вечерта беше спокойна и лежерна. Поговорихме си повече с Чинни, сестрата на Мурали. Много умно момиче на 21 години, с невероятни очи и златни ръце. Направи страхотна дреха от три части от новото й сари.


Заедно с нас при Мурали живеят и няколко израелци и три момичета от Украйна и всички обсъдихме колко е хубаво, че тук е на почит директния контакт, навън, животът кипи на улицата.





27 Януари
Ставане в 04:30...и пак лягане..
Ставане втори опит в 04:50 – рано е..пак лягане..
Ставане трети опит – 05:25..може.

Мурали старши ни закара с рикшата си пред арката на входа в подножието на храма на бога на маймуните Хануман и с Петра се заизкачвахме по тъмно. Около 700 стъпала ни деляха от върха. Не ги усетихме. Беше още свежо и бяхме на при храма върха на скалата точно за изгрева. Храмът е сравнително малък, но много важен и свещен за местните (намира се на върха на хълма):


06:25 – Изгревът. Будни маймуни и почти никой наоколо.





Пазителите на храма:



Закусихме с остатъците от банани, които не успяха да откраднат маймуните и се прибрахме обратно в селото. Следобяда изпратих Петра до автобуса за Мандрем, Гоа – отива там, за да изкара йога курс и да получи сертификата, който ще й позволи да преподава.
След това отидох заедно с Андреа и Матей на планинското езеро на около 10 км то Хампи – прекрасно, чисто сладководно езеро с хладна водица. Изкъпахме се и поплувахме на воля.


Матей и Андреа са професионални певци-музиканти в Чехия, при това доста известни. Матей ми обясни, че трябва да снимат клип с нея към новата им съвместна песен и ме покани да им помогна с GoPro камерата. Беше невероятно топло, но заснехме няколко страхотни кадъра, а и се забавляваме много заедно...






28 Януари
Общо взето през целия ден пак бяхме с Андреа и Матей, обикаляхме скалите и пущинаците, снимахме и се забавлявахме. Отидохме и на плуване на езерото.




Вече е надвечер и чакам нощния автобус за Гокарна (Gokarna).
Чао Хампи!

No comments:

Post a Comment