03 Февруари
Спасих се много
рано от Гокарна – към 5 сутринта...хванах влака и към 9 бях в Удупи.
Там се
запознах с две момичета, хапнахме и хванахме рикша до Малпе (Malpe) – пристанището, от което се поема към
острова. Тук започна голямото чакане – цели 3 часа трябваше на организаторите
да осигурят лодка за всички хора. Накрая, към 16:00 се озовахме на острова.
Сейнт Мери е
първото място, където преди повече от 500 години акостират 4-те кораба на Вашку да Гама и за първи път стъпва европейски крак. Оттук тръгва колонизацията на Индия и разпространението на
подправките, дрехите и културата на Индия по морето към Запада.
Островът е
сравнително малък, с няколко десетки палми и причудливи скали:
Фестивал
няма - няколко палатки, стотина
ослушващи се индийци и още толкова интусиасти.
Вечерта имаше шоу
от местни артисти – най-вече перкусии и много маски и танци.
Най-хубавото от
деня е, че намерих готини хора, с които си поделяме палатката – Мая от Израел.
Много блага
девойка с изразителен светещ поглед и кафяви очи – веднага се надушихме.
След нея се
появиха трима нейни познати –
Юри и Паула от
Израел
И Джулия от
Австрия
Вечерта беше
много весела покрай палатката, появи се и Айриин от Щатите.
След няколко питиета
и други замайки се отдадохме на сладки сънища под звездите.
04 Февруари
Събуждам се от
вой на безброй гарги.
Отивам да плувам.
Двайсетина палми,
интересни скали с още по-интересни правилни форми и около 200-300 човека,
очакващи индийски транс-фестивал. Голямо чакане пада – Shanti shanti…
05 Февруари
Какво събуждане
само! Pistolero и Juno Reactor – на живо! Много силен момент! Даже не разбрах как стигнах до сцената, но
потанцувах почти насън.
Някога бил ли си
на демо-фестивал?
Ето това имаме тук – индийска му работа. Опитвам се да взема
само положителното, но няма как да спестя тъжната картинка на хиляди боклуци из
целия остров – резултат най-вече от неинформираните индийци, които бяха дошли на
дискотека вчера вечерта. С онези лъскавите тениски и дънки, познати повече от
наашите чалготеки.Много краен микс между тях и хората, познаващи добре този вид
парти и хипитата, дошли на фестивал сред природата. А повечето от тях пък са
доста скъсали – единствената повтаряща се тема е: хайде да намерим acid, колко е яко непрекъснато да си вдървен
от пушене на chillum и
т.н. Общо взето повечето хора прекарват 3 дни в безтегловност и малко танци...
За мен новото бе,
че опитах малко чист екстракт от гуарана – малко допълнителна енергия. Тук се
продава свободно в аптеките.
Вчера към
групичката ни се присъедини и един естонец. Разказа ни, че парти културата в
Гоа започнала преди 30 години, когато Джон Ленън отишъл на място близо до
Арамбол (плаж в северна Гоа) и седнал под едно баняново дърво. Тогава усетил
силна енергия на самото място и това го вдъхновило за много от най-хубавите му
песни.
Мисля, че отново
трябва да поема по пътя си...но преди това да потанцувам малко.
Е, получи се
парти поне за два часа – най-горещите през деня. Без сянка. Момчетата от Highlight Tribe се постараха доста и зарадваха хората, които чакаха три дни за нещо
подобно. Имаше и ситар и табла и диджириду и много други перкусионни
инструменти. Доволно.
Веднага след това
си взех бай с групата и чакам лодката за Малпе. Дано се добера до Гоа днес.
Е, почаках около
час лодката, след това направихме цели две прекачвания в други лодки незнайно
защо и към 17:00 бях на твърда земя в Малпе. Там ме видяха две местни момчета,
които са ме запомнили от феста и ме метнаха с мотора си до автогарата. Срещу 6
рупии и 15 минути бях в Удупи. Взех рикша до гарата – доста е безлюдно тук.
Служителят зад гишето ми обясни, че Конкан Експрес, който ще ме остави близо до
Палолем (Palolem beach) в Гоа, тръгва от Удупи в 01:00 през
нощта, което значи, че имам 7 часа свободно време. Е..да видим какво ще се
случи.
21:30
...стоя във
фоайето на хотел Kediyoor и чакам...чакам да се появи (даже не знам как се казва) един познат от
фестивала. Оставих си раницата в стаята му и прекарах 3 часа в едно интернет
кафе отсреща. Тъкмо прехвърлих снимките от уикенда и заредих телефони, кемери и
апарати. Пича разказа, че ме бил запомнил от острова и много ми похвали
Палолем. Аз пък му похвалих Хампи, закъдето беше тръгнал с приятелката си. Нещо
не беше добре момчето. Каза, че го боли стомаха и тряба да поспи. Дадох му Electral – дано му помогне. И аз трябва да пия
една доза след цялата пот, която оставих днес на острова.
Между другото Uri от Израел, който делеше палатка с
нас, беше единствения с проблем от комарите, който срещнах досега. Имаше около
10-ина рани, които се инфектирали от друга малка раничка от порязване и преди
няколко дни бил почти в треска. Сега се лекуваше със собствената си урина и
тигров балсам и вече изглеждаше доста по-добре като изключим тоталния нокдаун
всеки път като пушеше или взимаше acid.
Сетих се за
Гокарна. Петра ми писа, че ще бъде там. Алекс и Анна също от утре са там. А и
Мая от Израел ще се насочи натам. Едни от най-готините хора, които срещнах през
това пътуване, ще бъдат в Гокарна...замислям се. А като се замисля, огладнявам
достатъчно много. Чакам още 5 минути и отивам за храна...
22:30
Едно
вегетарианско тали и съм спокоен. Качих се до стаята на двамата познати от
остова, взех си раницата и към полунощ бях на гарата.
No comments:
Post a Comment