Към дома

14 Февруари

Честито на празнуващите! По този случай взех няколко малки бутилчици първокласно местно уиски и ударихме по едно в последния, уж случаен приятел в Пуне. Казва се Мартин и е от Грац, Австрия. Това му е втори ден в Индия и с радост му споделих как, какво, къде – местатам в които съм отсядал, цени, усещания и въобще всичко полезно. Той се зарадва много и обеща да помогне с интрументите до гарата.

Вечерта пренесохме всичко до перона и като дойде влака стоварих всичко на моето място за спане. Кондукторът се оказа готин и ме настани на съседно място, без да ми търси допълнителни пари.

Към 03:30 стигнахме спирка Dadar в Мумбай. Платих на две момчета да докарат целия багаж до стоянката на такситата и след ококо 45 минути бяхме на летището. Мумбай още спеше, обгърнат от смог. По пътя минахме няколко огромни строежа, няколко умопомрачителни нови сгради и до тях пръснати бордеи, многоетажни залепени картонени детски рисунки.

Имах около 5 часа до полета и се насочих към залата за чакащи. Интересното е, че си плащаш, за да чакаш там.

Въобще, откакто съм в големия град парите се топят като пролетен сняг. За всяко нещо на летището ти се лепват 3-ма помагачи и на всеки оставяш 50-100 рупии. Поне не се мъчих с багажа. Чекиранто беше голяма драма, защото бях тръгнал с 38 кг. Багаж при позволени 30 макс. Срещу скромна сума някак си свдохме багажа до 34 кг, което „било допустимо“. Само се надявах всичко да си е по местата в Истанбул.

Пъруването с Emirates отново беше превъзходно и истински се порадвах на многообразието от филми – различни по тематика канали, нови филми и класики. Гледах няколко кратки истории за катерачи по спортния канал, посмях се с „Приятели“ и погледах клипове на U2. Освен това имаше онлайн  Ибиза хаус-канал – впечатляващо.

В Истанбул щеше да ми е доста трудно с времето, защото самолета закъсня с час с кацането и докато събера багажа ми останаха 70 минути да стигна до автогарата. Добри хора се намират навсякъде – заговорихме се с един турчин в метрото и от добра воля дойде заедно с мен, показа ми пътя до автогарата, помогна ми с куфара и буквално ме качи на автобуса – да бъде жив и здрав!

15 Февруари

Пътуването до София беше спокойно и топло, почти неусетно. Никакви проблеми на границата, перфектно почистени пътища и страхотно внимание от страна на шофьорите и стюардесите на фирма Metro.

Пристигнахме към 06:00 сутринта и се посрещнахме с Марчето и Петьо – много готино, че ме спасиха от -10 градуса мраз.

Сега сме в Княжево. Тествахме инструментите и сега остава да се упражняваме.

Какво чувство само е да се изкъпеш с топла вода за пръв път след месец :)

Малко чайче, витошко слънце и каминка – домашна идилия!

20 Февруари

Реших да попиша още малко, тъй като ментално още съм на топло. Огъня се подклажда и от усилията ми да подредя мисли, спомени, снимки и видео от пътуването. Всичко това ме пренася обратно в Индия.

Хората, с които се видях през първите дни обратно в България, ми казват, че съм различен (освен прическата). Очите!

Човек трудно успява да се погледне отстрани и да прецени и самооцени адекватно. По-важното е, че наистина се чувствам различно и спокойно и се надявам с този дневник и материалите към него да успея да предам тази енергия на хората.

Тук ми попада един прекрасен цитат, който усещам като прекрасен завършек:

„Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, разнокултурна.

В Индия не можеш да бъдеш едноцветен, еднообразен, не можеш да реагираш поедин и същ, установен начин. Това би означавало да заториш очите си и да не си в състояние да възприемаш цялата пъстрота около себе си.

Индия те кара да носиш цветни дрехи, да съчетаваш несъчетаемото, да се смееш и плачеш, да се радваш и гневиш, да говориш благи думи и да отправяш остри критики. Да бъдеш спонтанен, неузнаваем и непредсказуем дори за самия себе си, да осъзнаеш, че ти също олицетворяваш многообразието, че противоречивостта в теб не е недостатък, а начин да отвръщаш умело на непрекъснато изменящата се действителност.

Индия е като майка, която учи децата си на отговорност чрез ситуациите, в които ги поставя.

А същевременно е и като невинно дете с любознателен поглед и понякога наивно желание да поеме всичко от света навън!“