Палолем - докосване до Гоа

06 Февруари

Пътуването беше истински героизъм. Нямаше никакво място и споделихме местата между купетата до тоалетните с 3 рускини и един руснак. Наложи се да стоя прав първите 2 часа и вече чувствах подуване на левия крак. Все пак успях да поседна на раницата и в 05:30 сутринта слязох на гара Canaconа. За още стотина рупии бях на плажа Палолем. Изглежда ми огромен в тъмното..

За втори път след Гокарна опъвам чувала и буквално отлитам в съня си.

Към 08:30 се поразведрих, събрах си нещата и набързо намерих добро местенце за спане – най-чистата стая, която съм имал досега, със собствена баня и тоалетна. Собственик е Санджай, държи и малко ресторантче, естествено с най-хубавата кухня на плажа. Освен това държи и малко магазинче и върти още куп дребни далаверки.

Пообиколих плажа и ми направи впечатление колко туристическо място е тук – нищо общо с Гокарна и Варкала. Сигурно има стотина комплекса и барчета из целия плаж, но силната музика след 22:00 е забранена от полицията.

23:00

Колкото повече слушам ситар ( в случая Ravi Shankar) , толкова повече ме докосва. Искам ситар!

07 Февруари

Със ставането си наех скутер за 150 рупии за целия ден и намерих банкомат за кеш. След това се видяхме със Санждам, който бе така добър да вземе скъсаните ми панталони и даде на една негова роднина да ги закърпи. Откакто съм тук му се доверявам за всичко и най-вече за храната. Вече два пъти на вечеря ме убеждава да опитам различни видове риба с гарнитура и едната вечер полешко роле със зеленчуци – превъзходно сготвени! Вчера опитах и индийска закуска – 3 малки хлебчета, гарнирани със сос от зеленчуци и картофи с малко къри – отново много вкусно и питателно.

Тук плажът е много широк и ясно се вижда разликата в нивото на водата при прилив и отлив. Ще опитам да направя timelapse по залез слънце. Тогава водата от рекичката, което се влива в морето, обръща посоката си.

По време на разходката из плажа най-неочаквано ми умря фотоапарата. Дава lens error и дотам...Никакъв рестарт не помогна. Във форумите за Canon прочетох, че няма шанс. Гадно!

По-късно отидох в една агенция за билети и там ми обясниха, че няма как да си взема билет за Мирадж (Miraj), щата Махаращра, където е майстора на ситар, освен, ако не отида и директно си купя билет от гарата в съседния голям град Мадгао (Madgao).

Речено – сторено. Оставих скутера, хванах влакчето и след час бях в Мадгао. Издадоха ми билет за Мирадж за след 2 дни и спокойно си зачаках обратния влак. Тук на сцената се появиха две рускини и един французин, тръгнали за Гокарна и всички вкупом изпуснахме правилния влак, мислейки, че не е този, а следващия. Те си хванаха такси до Гокарна, а аз се ориентирах бързо и с междуградски автобус все пак се прибрах към 17:00. Отбих се до един часовникар, разглобихме фотоапарата, сглобихме го пак, но безрезултатно – все същата грешка.

След превъзходна вечеря направих един тур из плажа на свеж въздух и към полунощ бях в леглото. Утре ми остава единствения пълен ден за обикаляне само из Палолем и околностите.

08 Февруари

Обиколка из Палолем и околностите с летящия юмрук на Буда – малко наточено скутерче.

Първо оглеждам плажа Патнем (Patnem beach) – около 2 км плаж, доста по-спокоен от Палолем.В двата му края има идеални местенца с бунгала с хамаци отпред – фиксирам ги за другия път като дойда насам.

Ще ми се да отида до плажа на Пеперудата (Butterfly beach) , който се намира на остров близо до Палолем, но пък лодката дотам струва 1000 рупии и е скъпичко за сам човек.

Карам около 30 минути, за да достигна до следващия плаж на север от Палолем – Агонда – може би два-три пъти по-дълъг и широк и толкова безлюден и спокоен плаж.

Става напечено (12:00 наобяд) и потеглям обратно към Палолем.

16:00 Водещата ми мисъл днес е да си направя татуировка. Тъй като камерата ми умря, а и мислено вече я отписах, може да я изтъргувам и да доплатя малко за татуировката – всичко около 130 лв.  Основата са три различни китари с ключове сол към тях. Ще има и добавка – думата музика на хинди над китарите – за баланс. Идеята е основана на хармонията, която носи на хората музиката като цяло. Ще видим какво ще излезе, но чувствам, че я искам преди да си тръгна. С момчето от студиото се разбрахме към 19:30.

Трябваше на идване насам да събера част от старата техника, която залежава в нас – камера, фотоапаратаи, телефони, mp3 плеъри – напълно възможно е да изкарам още един месец , ако ги продам тук. Всичко може да бъде спазарено и пласирано. „Some small business”, както казват местните..

23:25

Вече си имам вечен спомен от Гоа.

“Tattoo is like love – it hurts when it bleeds, but  feels  good from inside and lasts until your end time” .

Цялата процедура отне около 3 часа и не болеше много. Мисля, че се получи добре – балансирано и ненатрапчиво. Снимката е от телефона и не е идеална, но все пак дава визията: