Гокарна - плажна терапия

29 Януари

4 часа студ в нощния sleeper бус заради климатика, 1 час чакане в нищото, още 1 час преход с мини-бус и към 04:30 се озовах на плажа Ом в Гокарна. Тук най-добрия приятел се оказа спалния чувал. А исках да го оставя в България! 

Подремнах 2 часа и слънцето ме събуди – сигурно знаеш усещането на първите слънчеви лъчи, когато спиш направо на пясъка.

Пообиколих плажа, разгледах местата за спане и намерих едно бунгало за 200 рупии на вечер, което е около 6-7 лв. Не е нищо особено, направено е от бамбукови основи и вплетени палмови и бананови клони и листа, но има най-основното – легло, комарник, вентилатор, ток и малко шкафче. Всичко това в бананова горичка зад самия плаж. Бижу!

Поспах 2 часа и станах по обяд. Днес е неделя и в Индия има национален празник. Плажът е пълен с индийци, малко шумно и доста весело.

Запознах се с Лейла – французойка от алжирски произход. Свежа девойка, работи като съветник на кмета на малко градче до Париж.

Към 15:00 тръгнахме на разходка през скалните пътеки на юг. Първо се разкри плажът на Полумесеца (Half Moon beach) – съвсем малко плажче с едно заведение, няколко къщи за престой с десетина обработваеми градинки и готини хора наоколо – от тези, които стоят тук минимум месец.

По-нататък следва козя пътечка точно над скалите със страхотни изгледи към морето и брега.Последния от четирите плажа, най-отдалечения, е Райския плаж (Paradise beach) – същински рай за хипитата, лагеруващите и по-екстремните приключенци. Чуден малък плаж, голяма площадка за лагер, над нея оазис от 20-30 палми и хамаците към тях.

Само едно заведение и това е, не съществуват къщи за гости и каквито и да било постройки. Само палатки и тенти. 15-20 човека с музикални инструменти и песни, слънце и блажена обстановка.

        

Малко футбол на залез слънце, пресен кокос и ананас и прекрасен залез – идилия!

На вечеря хапнах малко. Коремът ми създава проблеми в последните часове и не можах да заспя дълго време. Взех едно хапче и се надявам да не е сериозно. Имам си компания само за през нощта – едно куче спи под леглото и към сутринта си хваща плажа.

30 Януари

Сутринта се събудих от корем – нямам външни проявления на проблем и като цяло се чувствам добре. Явно просто ми трябва един ден пълна почивка.

Джани ми е изпратил контактите на майстора, който изработва ситар в Мирадж, щата Махаращра. Сега обмислям вариантите за пътуване през Гоа към Мирадж и накрая Мумбай. Сега ще се отдам на плажуване – цял ден!

Е, ако не си виждал плаж в Индия, очаквай неочакваното. Очаквай да делите хавлия с малка и не толкова малка крава или куче, очаквай няколко любопитни местни глави надзъртащи това, което четеш, пишеш или рисуваш.

Дам-дири-дам-да-да-диридири-диридам...трудно е да се изрази музиката с думи.

А как тогава се изразява с цветове? Към музиката добавяме думи, но те са само допълнение. Тогава за какво са ни? Нима не можем да общуваме без думи?

Аз понякога мога...и ти можеш, усетил си го нали?

Тук се усеща много...

Ако чуеш най-добрия табла-музикант и синхрона му с партньора му на ситар, който му диктува звуците, може би ще си близо до отговора.

Днес  е първия ден, в който наистина съм сам. 

Самотата е градивна.

Почти залез е.

Притихнали лодки.

Самотна палма на скалата.

Мустакат лежи прав с вода под краката.

Оранжево, жълто, червено, лилаво, синьо.

Прекрасни сарита

И цветя в косите.

Снежни зъби,

Усмивка на игра.

...

Бели потници,

Тъмни панталони,

Черен поглед,

Директен.

...

Индийките не влизат в морето – само до колената. 

Момчетата им носят лодка и кану. Колко по-естествена е играта тук. Той е в кануто и дърпа лодката, в която е тя. 

Никаква физическа близост...само с погледи и без много думи.

Морето и само те. 

Без думи!

Намирам се, че слушам повече, отколкото говоря. Казаха ми, че съм тих човек...Мурали, приятелю!

31 Януари

Явно съм проспал вечерта. Събудих се в 07:30. Имах неспокойна нощ – битка с 983-те горски мравки около леглото ми. Свеж душ и потеглям към градчето през плажа Кудли.

Хванах скалната пътека точно над морето. Имаше много хубави местенца с интересни скали и множество раци.

След около час все пак достигнах Кудли и още 20 минути до Гокарна.

Гокарна е малко градче, свещено за хиндуистите, с множество храмове и свещено езеро в самия град, много спокойно местенце. Именно затова хората обичат да идват тук да релаксират от туристическите места в  Гоа или бягат от Хималайската зима.

Тесни улички, много цветно и спокойни, добронамерени погледи.

Магазинчета за всичко и всеки. Тук имаше доста крави. Взех да свиквам с тях. Някой във влака каза, че в Индия били повече от хората.

Тук вече заприличваше на Гоа:

Свещеното езеро:

Понапазарувах и вече приличам на местен чужденец.

На връщане отново разбрах, че Индия просто поднася това, което искаш – пред мед беше залепен плакат за фестивал на о-в Сейнт Мери (St. Mary – Coconut Island), на няколко часа път на юг, близо до Мангалор. Участници са имена като Juno Reactor, Vibrasphere, Prem  Joshua и т.н.

Няколко пъти досега си мислех за транс парти и ето – не ми се налага да обикалям из Гоа.

01 Февруари

Namaste! От Half Moon beach.

Спускаш се от скалата и попадаш в едно от най-лежерните барчета на света – реге музика и моренце.

Лека индийска закуска – за пръв път опитах ласи (Lassy). Много свежо питие с мляко, кокосов и бананов сок в микс.

Полазиха ме моите приятели от плажа – момчето с бижутата и другаря му. Както всеки тук иска да сменяме електроника. Каквато имам – стар телефон, слушалки, емпе3 плеър и каквото дойде...Каза, че моментално може да ми намери жена – взе да звъни някакви телефони и накрая „В Индия всичко е възможно...“ Бил ми намерил момиче, с кеото да си отида в Европа :)

Много лежерно барче – Cypress Hill, The Fugees, Marley…перфектното настроение.

Тук често прекъсва тока, поне по два пъти на ден и задължително по залез слънце – точно навреме.

Power on и още малко лежерна музичка.

Следобядът също беше толкова приятен – посвирихме с двама французи и на връщане към плаж Ом се отбих през първата къща за гости на плажа за една любима лемонана.

Там се запознах с Янис от Солун и неговите авери. Видяха мисе прекалено изтрещели, но предполагам на партито на острова ще бъдат само такива.

Вечерта се докоснах до два нови за мен инструмента – диджиридуто много бързо ми пасна и схванах начина, по който караш устните да трептят в отвора на инструмента, но там трудното е техниката на дишане, с което се прави постоянен, продължителен звук. Изисква доста време и тренировки на мокро с кофа вода :)

Другият инструмент и бръмчалката за уста – вибрираща пластина. Него го усетих доста по-бързо и заедно с компанията около огъня направихме добра импровизация с две диджиридута, два барабана и една жужалка. Едното момче беше от Англия, от мястото, откъдето оригинално са фамилията Бегинс ( от „Властелинът на пръстените“). Разказа ни, че там наистина било толкова зелено и свежо и пълно с древни гори наоколо. После се отключи и заразказва, че идва тук, защото било по-спокойно. Разкри цялата грешност на банковата система, цялата чудатост и това как може влияем на молекулите на водата с мисли, за някакви експерименти на китайците и въобще покри всички конспирационни теории, които можеш да намериш в интернет. Искал да живее в общност на някой остров и имал предложение – успех!

02 Февруари

Доста се изпържих днес. 

По пътя към града хапнах тали и по препоръка на Джани си взех няколко пакетчета Electral – много добра добавка минерали. Взима се някъде 2 седмици след като кацнеш в Индия.

Вече и аз си имам бръмчалка – идеалният малък инструмент. Петра ми изпрати смс, че смята да идва насам за уикенда от Гоа, но пък аз мисля да потеглям към остров Сейнт Мери. Цената на феста е малко солена, но съм сигурен, че ще си заслужава.

Чао Гокарна!